РОЖЕН – ИСТОРИЯ ПРЕЗ ТРИ ВЕКА

Съборът на Рожен от 22 и 23 август 1987 г. е посветен на единните български родословни корени и е под наслов “Род до род, песен до песен” На четири естради се изявяват над 2200 самодейци, 300 танцьора, 200 гайдари. Присъстват над 150 000 съборяни. Има представители от 115 рода.

Снимката е предоставена от Регионален исторически музей „Стою Шишков“- гр. Смолян.

РОЖЕН – ИСТОРИЯ ПРЕЗ ТРИ ВЕКА

През 1993 г. се провежда Първият национален фолклорен събор „Рожен“, Поканени са и участват състави и индивидуални народни изпълнители от цялата страна. И е представено разнообразието и невероятно богатото наследство на цяла България.

Така ще бъде и от 19-ти до 21-ви юли 2019 , когато ще се проведе тазгодишното издание на Рожен – Събор на народното творчество и животновъдство.

 

РОЖЕН – ИСТОРИЯ ПРЕЗ ТРИ ВЕКА

На 15 и 16 август 1981 г. съборът-надпяване на Рожен е посветен на 1300-годишнината от основаването на Българската държава.

Повече от 3000 самодейци се изявяват на четири сцени.

За първи път има и детска естрада под надслов  “Единство, творчество, красота”.

Очакваме ви от 19 до 21 юли на Рожен – Национален събор на народното творчество и животновъдство!

РОЖЕН –ИСТОРИЯ ПРЕЗ ТРИ ВЕКА

Връх в развитието на Роженския събор е 1972 г., когато се изявяват 3500 самодейци. Гайдарите са 300, представени от оркестъра за възрастни и детско-юношеския от свирачи от различни селища. Публиката достига 150 000 души!

Емблематичните снимки от този събор е предоставена от Регионален исторически музей „Стою Шишков“-Смолян.

РОЖЕН – ИСТОРИЯ ПРЕЗ ТРИ ВЕКА

През1969-1970 г. създателят на оркестър „100 каба гайди“ Апостол Кисьов, организира масово обучение на млади гайдари в Смолянски окръг, където са сформирани над 20 кръжока. През 1970 г. се сформира и детски гайдарски оркестър ”, който за първи път се изявява на  Националния празник на детската книга и изкуства за деца, честван в Смолян.

През 1971 г. младите гайдари и Апостол Кисьов са на Роженския събор, където е направена снимката, предоставена от Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – гр. Смолян

РОЖЕН – ИСТОРИЯ ПРЕЗ ТРИ ВЕКА

На събора на през 1961 г. изгрява „чудото на Рожен“ – оркестър “Сто каба гайди” с ръководител Апостол Кисьов.

Гайдарите са от целия Смолянски окръг. Апостол Кисьов обикаля от село на село, настройва ручилата и гайдуниците, разучава със самоуките и самородни народни таланти китка родопски ресни. Единствената обща репетиция е в навечерието на събора.

Очевидци разказват, че представянето на оркестъра е поразително и той става явление в българската музикална култура.

Снимката на Апостол Кисьов и оркестър „ Сто каба гайди” е от 1964 г. е предоставена от Регионален исторически музей „Стою Шишков“-Смолян.

РОЖЕН – ИСТОРИЯ ПРЕЗ ТРИ ВЕКА

Роженският събор винаги е бил  скъп спомен от семейни вълнуващи срещи,сърдечни братски прегръдки, на звучни родопски песни и “тьожки” родопски хора.

Такъв неповторим спомен е и снимката от 1921 г. на младежко хоро на роженските поляни, предоставена от Регионален исторически музей „Стою Шишков“-Смолян.

През 1961 г. се провежда първият събор-надпяване на Рожен. Тридневното събитие през м. август е организирано от Министерство на просветата и културата, Управлението за радиоинформация и телевизия-София и Окръжен народен съвет-Смолян. В събора участват над 500 самодейци – певци и инструменталисти, възторжено аплодирани от 80-хилядна публика!

За фолклористите и радио журналистите Рожен „1961“ е истинско попадение –  представена е цялата  Среднородопска област, изслушани и записани са над 1000 автентични песни, открити са нови гласове и майстори-свирачи!

Най-възрастният изпълнител, 91-годишния Стоян Далигегов т с. Чокманово, имал в репертоара си 600 песни, а 13-годишната по онова време Величка Захманова от с. Проглед знаела 168 песни!

Снимката от Роженския събор през 1961 г. е предоставена от Регионален историческ музей “Стою Шишков“ гр. Смолян.

След войните от началото на ХХ в. Роженският събор не губи своето значение, напротив традицията се засилва и добива още по-голям смисъл за родопчани, които идват и от по-далечните селища.

След прокарването на пътища се стичат хора чак от Златоград, Девин и от всички родопски села, идват да се видят със земляци, роднини, да се разтъжат с Родопите.

А как е изглеждал съборът през  1922 г. може да видите на тази снимка, предоставена от Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян.

В своята над 100-годишна история Роженският събор носи най-големите ценности на българския народностен дух:

И преди и сега тук се събират фамилии, родове и приятели да съпреживеят българското и да запазят спомена от тази среща, както е направил и рода Шишкови през далечната 1908 г.

Ако имате стари  снимки и истории, свързани с Роженския събор,  изпратете ни ги на office@rozhen.bg за да разкажем историята на РОЖЕН!

С подкрепата на: